Алманах "Нова българска литература"


Цветелина Александрова

Цветелина Александрова


Е-майл: violetcv@gmail.com

Facebook: https://www.facebook.com/tsvetelina.aleksandrova.581

Литературна страница:

Творческа биография|Библиография:



Родена съм на 3.02.1976 г.

Завършила съм българска филология и английски език в СУ „Св. Климент Охридски”.

С литература се занимавам от дете, публикувала съм много текстове по литературни сайтове. 

Публикации: 

През 2015 г. три мои разказа бяха публикувани в Алманах „Нова българска литература – Проза 2015”, издаден от фондация „Буквите”, ISSN 2367-7937. Разказите ми са озаглавени „Китарни истории”, „Важна среща” и „Софийските несретници”. 

И трите разказа бих нарекла „софийски”, поради това, че пресъздават ритъма, пъстротата и шумотевицата на големия град. Героите са лицата на града в тяхната естествена среда. Те са амбициозни служители в офиси, жалки просяци в подлези, измамници, обикновени хора. Те са забързани, задъхани, състрадателни, сложни и в същото време с техните малки човешки драми. Друг неизменен герой на тези мои разкази е градът с неговата многоликост – и груб и безцеремонен, и студен и забързан, и приютил в голямата си пазва щипка магия и много любов. В писането си следвам добрите традиции на класическия реализъм като начин за предаване на действителността, но обичам да експериментирам с формата. Авторът е скрит – няма да чуете неговия глас - великодушно е предоставил сцената на героите, за да се разкриват те сами на читателите чрез своята външност и маниери, чрез своя начин да обичат, страдат и мечтаят и не на последно място – чрез своята реч. 

Същата година бе публикуван и моят разказ „Петка” в сборника „Алманах 13 черни котки” ISSN 978-619-154-175-1, издаден от фондация „Български издател”. В сборника са включени наградените произведения от едноименен конкурс – първи подобен в българското литературно пространство. Разбира се разказът ми не е само за котката Петка – това е разказ за човешки отношения – винаги сложни и драматични.

На 3.02.2016 г. излезе от печат и дебютният ми роман – „Сеизмичен роман”, ISBN 978-619-154-179-9, издаден от фондация „Български издател”. 

„Сеизмичен роман” разказва историята на млада жена с успешна кариера, семейство и много амбиции. Александра има трудно и натоварено ежедневие, в което трескаво жонглира между ролите на майка, съпруга, одитор. При това се бори с всички сили да е перфектна във всички тях. Внезапен инцидент я изтръгва от добре познатия коловоз на рутината и я запраща в болница за спешна помощ. Принудена да прекара дълги часове прикована в болничното легло, Александра ще познае болката, страданието и унижението, а заедно с тях ще се изправи пред трудни въпроси за себе си, за хората около себе си, за важните неща, за смисъла. 

„Сеизмичен роман” представя истории на обикновени хора в тежък момент. Това е роман за обикновеното човешко страдание и за необикновената сила на духа, която ни възвисява над болката и страданието. При все това в романа няма да откриете само плач и вайкане, а и много смях, породен от самото общуване на хората помежду им. Ще откриете и състрадание и човечност в ръката, протегната за помощ към съседа по легло. Ще откриете неутолима жажда за живот и несломима надежда за по-добро.  

Творчески планове:

Продължавам да пиша кратки разкази. Търся и откривам вдъхновение и сюжети в динамичната действителност около мен. Обичам да наблюдавам, анализирам и описвам човешките отношения – те са неизчерпаем извор на драматизъм, утвърждаващ смях и величие.

Замислила съм и по-мащабен текст – втори роман, върху който работя в момента. В основата на романа е поставен сериозен етичен проблем на съвремието, с което се надявам да предизвикам интереса на широка публика. Амбицията ми е романът да бъде изграден като многопластов текст, в който ще бъдат кодирани множество „гласове” – етичен, еротичен, любовен, занимателен, криминален, психологически, дори и фантастичен. Именно по този начин романът ще търси пътечка към всеки потенциален читател. Разбира се, идеята не е нова и в нея имам велик учител, а аз винаги се старая да се уча от най-добрите. Надявам се искрено да я накарам да зазвучи и с моя глас.