Алманах "Нова българска литература"


Цветан Войнов

Цветан Войнов


Е-майл: voinov50@abv.bg

Facebook: https://www.facebook.com/cvetan.vojnov

Литературна страница:

Творческа биография|Библиография:



Здравейте!

Казвам се Цветан Петров Войнов. Кръстен съм на един млад хубавец, певец и музикант от района на Сурдолица и Враня (български покрайнини в Сърбия), военопленник в края на втората световна война, работещ на тунелите прокарвани в Креснеския пролом. Всички хора в района на село Черниче - намиращо се на един километър от Кресненското дефиле - били изпаднали в плен на обаянието му, и мъже и жени вкупом го наобикаляли по седенки, сватби и неделни сбирки в дванайсетте тогавашни кръчми на Черниче. Случвало се на една маса да сядат едновременно и да се веселят: немски войници, селяни от Подпиринието (това идва от наблизо извисяващият се връх Пирин - 2593 м.) и сръбски военопленици от Вранско, които се движели свободно  из селото със своите духови инструменти.

В един майски ден, в мига на  появяването ми на белия свят, така категорично съм изказал възхищението си от околните разцъфнали ливади (изразяващо се в невъобразим рев до почервеняване), че родителите ми рекли „е, щом ще червенея толкова и ще пея, ще ме кръстят на Цветан – да стана певец и красив и обаятелен като българинът от покрайнините”.

Певец не станах, но ще призная под секрет, че като тинейджър често ми подвикваха Цецо Убавецо – това с усмивка.

Още като дете, откакто разбрах откъде идва името ми, взех да се интересувам и от другите райони на Балканския полуостров, и от тогава желанието ми да изучавам съдбата и историята на този народ населяващ Балканите не е секвало и за ден.

Четях много и получавах награди за „млад читател” от миньорската библиотека в Брежани. Не се шегувам – прочетох онази тухла „Момчето от Загоричане” в лятото след четвърти клас.

От тогава четях непрекъснато и купувах де що може скрити из под рафтовете книги (през соца само така можеше да се снабдиш с хубава, новоизлязла книга) и ги трупах по рафтове и кашони. Накрая стотиците томове ги преместих във вилата. Но откакто я разбиха (бяха откраднали бакърените кабели, желязо и фаянсови плочки, а книгите бяха разхвърляли на всички страни) реших че книгите са безценни, тоест, че не струват нищо – щом не са взели и един лист хартия, и от тогава, признавам си, не съм купил нито една книга. Е, електронни книги придобивам непрекъснато, но хартиена от тогава не съм купил нито една.

Та четях, четях и с фенерчето под одеалото, когато изключеха осветлението. Носех книги в пазвата на курката си и четях между авариите в тъмните минни галерии. От тогава е и разказа ми „Миньорска одисея”, публикуван първо в лит. сайт „Буквите” и след това влязъл в сборника „Нови македонски разкази” изд. „Буквите” 2008 г., ISBN13 978-954-9375-50-3.

Когато мъдри хора ми рекоха, че там не е моето място, излязох и под слънцето упражнявах различни професии, които ми дадоха много материал за бъдещите сборници.

През 2009 г. участвах с мои разкази като гост в сборника на Илияна Каракочева – Ина Крейн „Балкански ветрове” и с други разкази в първия алманах „Нова българска литература” на изд. „Буквите”, 2009 г.

През 2010 г. излязоха пилотните бройки на изследването ми за Черниче „Шепот от корените” и  след това „Спорт в община Симитли”.

Повече от една петилетка публикувам мои творби в лит. сайтове: „Хулите”, „Буквите”, „Откровения” и др., както и в личния ми блог в „Блог.бг”.

Подготвих още три сборника с разкази и легенди от родния край, както и един роман. Участвах в няколко конкурса и си пазя няколко грамоти и една книга за спомен.

Последните три години, заради много сериозен здравословен проблем, се отдадох само на производство на био продукти в личната ми градина, което бе повод да направя разказа „Готвачът на охлюви”, номиран в един от конкурсите на лит. сайт „Буквите”.

Напоследък започнах отново да чета и се занимавам с редакцията на готовите сборници.

 

Това съм аз, един възпитаник на „подземната авиация”, летящ над любимите необятни балкански простори.

С уважение:

Цветан Войнов

 

http://voinov50.blog.bg/izkustvo/2014/03/10/edno-predstaviane.1246590

10.03.2014 г.